РАЗПЪ̀ШКВАМ СЕ, -аш се, несв.; разпъ̀шкам се, -аш се, св., непрех. 1. Започвам да пъшкам (в 1 знач.), да пуфтя много, силно, обикн. поради умора, яд и др. Тогава човекът, разкаян, почнал да се ядосва и не знае що да стори. .. — О, какво да правя сега! — се разпъшкал той. Ц. Церковски, Съч. ІІІ, 285-286. — Какво правиш бе, чедо? — ще се развика, ще се разпъшка, ще си хване с две ръце главата. — Играя си, не виждаш ли, бабо! — Ама туй игра ли е? П. Станчева, МХИ [еа]. Един са припекъл срещу жаравата, разчервил са, разпъшкал са, върти ли върти дебелия шиш с цялото яре. Ил. Блъсков, ПБ ІІ, 29. Навел глава, / разпъшкал се, а тя се само киска, / подмята го. К. Христов, Избр. ст, 307.
2. Започвам да пъшкам (във 2 знач.), да охкам много, силно. Детето неочаквано се разпъшка и се разплака. К. Петканов, ДЧ, 121. Болният внезапно се разпъшка и сестрата се приближи до леглото му.